Психологът Василена Иванова: Едно дете може да стане уверено за три месеца

Василена Иванова е психолог, психотерапевт. Живее и работи във Варна. Завършила е Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”, а след това и две магистратури в Софийския университет “Св. Климент Охридски” – философия и психология. Увлича се и учи арт терапия с визуално-пластически художествени средства и фамилна психотерапия. Тя е и сертифициран позитивен психотерапевт. Повече от 9 години работи в сферата на психологическото консултиране и психотерапията. Занимава се и с деца и юноши, които имат поведенчески и емоционални проблеми, зависимости или затруднения в обучението, както и психологическо консултиране на родители и фамилна психотерапия.

– Г-жо Иванова, кога започва да се изгражда увереността у хората?
– Увереността се изгражда още в най-ранна детска възраст. Когато детето расте в любяща семейна среда, заобиколено от грижовни родители, то усеща, че е важно и ценно. Прохождайки, стъпките му в началото са нестабилни и несигурни, но с подкрепата на своите родители, чувайки „Браво!“, „Ти успя!“ и виждайки усмивките на лицата им и възхитените им погледи, усеща, че се е справило. Това важи и за първата му думичка, рисунка, песен, стихче, първите успехи в спорта и училище. Ако семейната среда е разбираща и подкрепяща, ако чрез позитивни послания и действия родителите стимулират и най-малките постижения на своите деца, те ще растат по-уверени в собствените си възможности, превръщайки се в успешни млади личности.

– Кои са най-честите причини да израстваме неуверени?
– Най-честите причини да израстваме неуверени са негативните оценки от страна на родителите, учителите и връстниците, както и прекалената протекция или игнориране от страна на родителите, критики, унижаване, потискане и пренебрегване. Когато децата често чуват изрази като „Не“, „Не може“, „Не можеш“, „Няма да се справиш“, „От тебе нищо няма да излезе“, „Нищо не разбираш“ и т.н., започват да вярват на казаното и това води до занижена самооценка. Негативните квалификации, получени в училище, и липсата на подкрепа от страна на семейството са едни от основните предпоставки за липса на увереност.

– Кои са признаците, че трябва да се намесим?
– Едни от първите признаци, които ни подсказват, че детето не е достатъчно уверено, са предпазливост и слаба активност. Прекалената предпазливост в действията на детето издава неговата вътрешна несигурност и провокира слабата му активност. Детето започва да избягва физически дейности, които могат да доведат до нараняване, като бягане, скачане, катерене и др., както и контактите с непознати за него деца. Често отговаря с кратки изречения и избягва очния контакт. Ако детето не инициира запознанства с връстници, изпитва плахост в общуването и затруднения при вземане на решения, също трябва да вземем мерки. Обикновено то също говори по-тихо и изпитва неудобство и срам от публични изяви. Предпочита добре познати места и хора, които му създават чувство за сигурност.

– Кои са първите стъпки, които трябва да се предприемат в такъв случай?
– Първите стъпки, които е добре да направим като родители, когато детето не е достатъчно уверено, са да наблюдаваме и да се опитаме да разпознаваме признаците. Трябва да изслушваме, защото много често децата ентусиазирано искат да ни обяснят нещо, а ние ги отпращаме с думите „Сега нямам време“, „Имам много работа, после ще ми кажеш“. За съжаление, когато най-накрая сме готови да ги изслушаме, техният ентусиазъм се е изпарил. Ако тези ситуации се повтарят прекалено често, детето ще се почувства недооценено, възможно е да се затвори в себе си и да започне да се съмнява в своите качества. Когато го изслушаме обаче и отвърнем на неговия ентусиазъм с усмивка, то ще почувства сигурност и подкрепа. Също така трябва да го подкрепяме. Родителската подкрепа е много важна за едно дете, защото, когато отбелязваме и най-малкото постижение, давайки му позитивна оценка, ние го стимулираме за по-големи успехи.

– За колко време може да се изгради увереност у едно дете?
– Позовавайки се на системата си за изграждане на увереност при децата, препоръчителният период е от 3 до 6 месеца в зависимост от индивидуалните нужди на детето. Тя се състои от десет стъпки и десет препоръки, които родителите е добре да спазват, за да постигнат максимална ефективност. За целта ще са им нужни още търпение, постоянство и много любов.

– Разкажете как ви хрумна идеята да направите наръчник за родители, който да помага при подобни проблеми?
– Идеята за написване на системата за изграждане на увереност при децата се роди преди около две години. По това време тя беше просто теория, която с времето доразвих, като наблегнах на нейната практическа част. В тази посока много ми помогна съвместната работа с деца на възраст между 5 и 12 години, както и с родители и учители.

– Какво представлява системата?
– Системата е лесна за изпълнение и е с практическа насоченост. Тя е подходяща за деца на възраст от 5 до 12 години, като най-висока ефективност се наблюдава между 5- и 10-годишна възраст. Продуктът представлява десет стъпки, през които родители и деца преминават заедно. Идеята е детето да твори, а родителят да наблюдава и подкрепя. Времето за изпълнение е между 20 и 40 минути веднъж седмично с продължителност 12-24 седмици в зависимост от потребностите на детето. След използването на системата детето ще придобие по-голяма увереност, самостоятелност и самочувствие „Аз мога”, а доверието в родителите и желанието да споделя и сътрудничи ще нарастват.

– Къде обаче е границата, за да не превърнем детето в надменно, с прекалено много самочувствие без покритие?
– За да не минаваме границата и в желанието си да имаме уверено дете, да го превърнем в прекалено самоуверено и надменно, трябва да се придържаме към реалността. За всеки родител тя е различна в зависимост от качествата и способностите на детето. Друг е въпросът, че като родители в повечето случаи сме пристрастни и не рядко реалността ни „бяга“. В този случай е добре да се допитаме до учителите и възпитателите, които също имат поглед върху нашите деца. Преувеличаването на качествата не е желателно, тъй като по този начин ги заблуждаваме и им създаваме нереалистично високи очаквания. Децата от своя страна са критични и усещат, когато преувеличаваме техните постижения и въпреки че нямат нищо против да чуват само похвали, тръгвайки да се доказват, съществува голяма вероятност да се разочароват, тъй като възможностите им обикновено са надценени.

– Можете ли да дадете пример за ситуация и реакцията на едно уверено и едно неуверено дете в нея?
– Ще дам пример с една реална ситуация, на която бях свидетел. Наблюдавах две момиченца на видима възраст 7-8 години как играят на едно дърво в Морската градина, което наричаме „кривото дърво“. Едното момиченце веднага се опита да завърже контакт с другото, но почти безуспешно. Разпитваше го за името и дали иска да станат приятелки и да си играят заедно, но скоро се отказа и се покатери до най-високата част на дървото. Другото момиченце при всеки опит да премести краче с една стъпка напред викаше баща си да го хване и да му помогне, като постоянно повтаряше, че ще падне и настояваше да стои близо до нея. Бащата стоеше безмълвно и просто й помагаше.

– Кога вече сме закъснели да помогнем да детето в увереността му?
– Колкото по-рано започнем да работим по посока изграждане и утвърждаване на увереност, толкова по-високи резултати ще постигнем в тази насока. Разбира се, шансовете това да се случи в детска възраст докъм 10-12 години са много по-големи. Не изключвам възможността за промени и в тийнейджърска възраст, но те ще са незначителни. По-скоро там биха повлияли приятелите. Естествено, колкото и да са пораснали децата, винаги ще имат нужда от обич, изслушване и подкрепа.

– Кой е случаят, който помните най-ясно в кариерата си?
– Преди известно време срещнах майката на 6-годишно момиченце, която тъкмо беше използвала системата и която със задоволство сподели, че дъщеря й е започнала да й разказва по-дълго за предучилищната, за госпожата и приятелите си. Пожелала и тя да ходи на балет като своите приятелки, дори ритала топка с момчетата, което според майката преди е нямало как да се случи. Детето започнало да изработва картички без повод на всички от семейството. В училище госпожата също споделяла, че е станало по-уверено. Вече не се притеснявало да рецитира стихчета, и то със силен глас, без срам и неудобство.

Изт: http://novinar.bg/